Само в 7DniBansko.bg

Ужас от Бургас! Кандидат-депутат на Марешки замесен в чудовищно убийство, руснаци го дебнат!

7 Dni Bansko22.03.2017260
Днес той е втори в листата на ПП „Воля” в 25-ти МИР в столицата и сигурно ще стане депутат. В този район лидерът на „Воля” Веселин Марешки отвори най-голямата бензиностанция, убеден в електоралната подкрепа на клиентите срещу Борисов и Нинова – в решителната битка кой да бъде следващия премиер, пише „Флагман“. Същият е четвърти в листата на Марешки и в Стара Загора.
Името му излезе на светло след разкритието за нечуваната шуробаджанащина при реденето на листите за 44-тото НС в щаба на варненския бизнесмен. Вторият в 25-ти МИР и четвърти в Стара Загора се казва Деян Пенев Велев и е от Айтос, на 37 г., живее в Бургас, в предизборните плакати го засичаме като мениджър „Информационни технологии”.
В родния Айтос обаче свързват това име с паметна плоча, вградена между тротоара и дувара пред къщата на ул.”Москва”9 : Семенкив Ярослав Васильевич 1942-1994 СКОРБИМ и ПОМНИМ Товарищи, колеги Около този паметник повече от 20 години витае страховита история за смърт и последвало от нея съзаклятие за отнемането на още човешки животи – като изкупление. В нея са забъркани руски граждани, местни големци и техните отрочета, полицаи, представители на Бургаската прокуратура.
И никога нямаше да излезе истината наяве, ако не бе повдигната нааскоро завесата около семейството на айтозлийката Гергана Желязкова Стефанова. Тя държи бизнеса с аптеките „Марешки” в Бургаска област и е водач на листите на партия „ВОЛЯ“ в Бургас и Сливен. Деян Пенев Велев е съпруг на сестра й Деяна.
Бруталният психотрилър започва в една майска вечер през 1994 г. „Помня, че се връщах от черешобер, към 21 часа. На улицата бяха над 20 съседи, имаше и полицай. Г-н Ярослав Семенкив, когото всички познавахме, защото живееше на квартира наблизо, бе проснат на асфалта по гръб. Приближих и се наведох над него, след което повърнах, защото не можах да понеса гледката на това, в което бяха превърнали този културен и скромен човек. Прибрах се веднага вкъщи и от втория етаж видях, че идва линейката – качиха в нея труп. След тази вечер всички в Айтос онемяхме, защото се оказа, че доста хора са видели и чули какво се е случило, но са предпочели да останат безучастни. В крайна сметка, помня, че пъзелът се подреди, но беше немислимо да получи гласност.
Още по-страшни неща след тая смърт се случиха в следващите няколко години – все заради убийството на Семенкив”, разказва ни днес преди обед Т.М. – възрастна жена, която живее на ул.”Москва”. Тя е била пряк свидетел на тази част от историята. Познавала е мъртвия 52-годишен Ярослав Семенкив, служител на руската „Газстроймонтаж”, който заедно с още десетина руски специалисти е бил разквартирован в Айтос, работели по транс-граничен проект.
Историята започва около 20,30 часа. Семенкив и негов колега се прибирали от работа, когато по ул.”Москва” били застигнати от петима шумни и видимо пияни младежи. Двамата чужди граждани с нищо не са провокирали агресията им. Чуват само, че върху тях ще бъдат пробвани карате техники. Още след първите удари те крещят за помощ, но никой от близките къщи с отворени прозорци не се притичва. Единият успява да се измъкне изпод дъжд от юмруци и ритници. С викове за помощ тича надолу в посока читалището, където започва тържество и има много хора. Никой от празнично облечените зрители пред културната институция обаче не се втурва да спасява жертвата. Руснакът бяга чак до сградата на РПУ-Айтос, откъдето пращат полицай, но вече е късно – намират самотно тяло, превърнато в дрипа.
След минута-две улицата се изпълва със зяпачи. От разярената група-каратисти няма и следа. Всички вдигат рамене и мълчат. В разследването са включени началникът на РПУ-то Стоян Христов, шефът на оперативната група Васил Едрев и помощник-оперативният Пламен Христозов, от регионалната дирекция на МВР пращат най-добрите криминалисти.
До сутринта петимата са идентифицирани. Това са синът на шефката на ОББ Елена Стойкова – Стойко, синът на екскмета Костадин Димитров, управлявал община Айтос до 1989 г. – Димитър, синът на нотариус Бисер Демирев – Мирослав, синът на Бърза Велева, дългогодишен служител в ДЗИ-Айтос – Деян Велев, който сега е кандидат за депутат от партията на Марешки. Петият е син на медсестра Иванчева от рентгена на Айтоската болница.
Същата вечер, след като са изоставили агонизиращото тяло на жертвата върху асфалта, членовете на елитната петорка, смятана за недосегаема заради влиятелните им родители, се срещат отново – преоблечени и освежени влизат демонстративно в дискотека „Джой”, веселят се с момичета, прибират се по домовете си на разсъмване.
Преди убийството, компанията почти през целия ден е била в заведението до Старото кино, където са пили алкохол, имало е и наркотици. Случаят не попада в бюлетина на МВР, който се изпраща в медиите. Проверка в периодичния печат от 1994-1996 г. показа, че и на по-късен етап липсва каквото и да било сведение за предварително производство или съдебен процес.
Руснаците вероятно са очаквали справедливост, но напразно. До внасяне на обвинителен акт в съда изобщо не се е стигнало, независимо, че полицията си е свършила работата. „С ръка на сърцето мога да кажа, че дознанието беше приключено бързо и предадено в прокуратурата, с професионално събрани доказателства”, отсича главният разследващ полицай Васил Едрев, който днес е кмет на община Айтос. Той обаче не желае да коментира повече подробности.
Оказва се, че Едрев има основателна причина да премълчи за случилото се по-нататък, защото тази смърт повлича по един мистериозен, необясним начин, цяла черна серия отнети човешки животи, свързани с руснака. Година по-късно, тихомълком, колегите на Семенкив монтират мраморната плоча на лобното му място – с многозначителното обещание пред паметта на покойника: „ПОМНИМ”. Двугодишната им командировка приключва и те си заминават.
След което в Айтос започва погребение след погребение – на хора, пряко свързани с баталната сцена от майската вечер 1994 г. Тази плоча е поставена на оградата на ул.”Москва”9, пречуканият руски гражданин е изоставен на улицата, където посочва свидетелката Източник, свързан с безплодното прокурорско дирене, твърди, че част от същите руснаци инкогнито са се върнали отново в Айтос малко след официалното им сбогуване с местните. Понесъл се слух, че търсят кръвнина и отмъщение под някаква форма.
Защото ето какви са фактите, пораждащи въпроси, от които може да замръзне и мозъка на костите: Коя е невидимата сила, която е натиснала спусъка на бойната пушка в ръцете на сина на екскмета – Димитър? Той се самоубива в казармата само броени месеци след кървавата баня в родния град. Малко след погребението на Димитър, градът изпада в паника от втора ужасна смърт. Синът на нотариуса – Мирослав е намерен у дома си с пръснат череп. Установено е, че се е самозастрелял със законно притежаваното оръжие на баща си. Бащата на Деян – Пеньо Велев умира от злокачествено заболяване, а бившият червен кмет на община Айтос – Костадин Димитров се обесва в дома си.
Синът на банкерката Елена Стойкова – Стойко, почти веднага е изведен в чужбина. В града се шушука, че преди това руснаците са водили разговор с нея, като цената му и до днес остава в тайна. Заради двата поредни смъртни случая на участвалите в кървавото карате, предварителното производство зацикля и накрая е прекратено.
Днес Деян Велев, кандидатът за народен представител на ПП „Воля”, бе потърсен за коментар по този случай. Първоначално той отказа да отговаря на въпросите, но в крайна сметка заяви следното: „Аз не съм бил обвиняем, а свидетел. Кои са били обвиняемите – друг да ви каже. Аз съм един почтен и честен човек – казах, което видях, но сега не мога повече да говоря, защото съм в една детска градина”, заключи активистът на ПП”Воля”.
loading...

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...