Само в 7DniBansko.bg

Нинова, нещо да кажеш!? Синът на сериен убиец води листата ти! (Шокиращо интервю)

7 Dni Bansko20.03.2017164
Корнелия Нинова вчера се оплака от демокрацията! Плаче за пещерния комунизъм другарката-милионерка. Тогава имало морал, пише тя. Какъв морал, бе, Нинова? Как ще коментираш това интервю на Георги Костадинов пред Фактор.бг? Как ще обясниш след него на жителите на Пиринско, че си им спуснала за водач на БСП-листата сина на сериен убиец, в какъвто на практика се е превърнал бащата на Тома Томов, управлявайки фабриката за убийства в Белене!?
Предлагаме ви част от интервюто на Георги Костадинов, в което той говори за бащата на Тома Томов.
– Днес партията, наследник на БКП, ни представя такива лица като нови, като носители на нови идеали?
– Това е част от така наречената демократична игра. Какво нова лице може да е Тома Томов, та аз познавам баща му, беше началник на затвора в Белене. Полковник Томов беше последният началник на затвора в Белене.
– Но журналистът Томов казва, че баща му е бил началник на затвор за криминални, а не политически?
– Оставете го какво разправя журналистът. Може да разтяга всякакви локуми. Аз съм свидетел жив, но и потърпевш на неговите издевателства. Баща му беше вулгарен сталинист, той е човек на Първо главно управление на ДС. Бил е с мисия в Англия, но с дипломатически имунитет. Но англичаните го разкриват и изгонват. Правят го за наказание директор на затвора в Белене.
– Криминални имало ли е в Белене?
– Да имаше, но бяха една десета от общия брой на затворниците. Те бяха привилегировани в сравнение с нас политическите. По това време трябва да е имало 4500 затворници, от тях 400 най-много да са били криминални. Тях не ги пускаха да общуват с нас, държаха ги изолирани. Едните бяха на брега, за да обслужват охраната, персонала на затвора, а другите бяха на самия остров – работеха в свинарниците и краварниците, но лека привилегирована работа.
– Да не е имал затворът няколко директора?
– Няма такова нещо, един беше директор – полковник Томов, синът му сега може да приказва каквото си поиска. Ако някой иска да научи истина – да извика мене, да разкажа преживяното. Аз съм писал и издал спомени за баща му. Но има и едни ужасни документи – разменена кореспонденция между баща му и ген. Мирчо Спасов. Томов докладва, че труповете, които идват от Ловеч на мъртвите лагеристи, се пренасят по такъв начин, че е видно, а това се разнася сред хората от Белене, говори се и сред надзирателите. Така се компрометира народната власт. Полковник Томов предлага как да става пренасянето на труповете, тоест да прикриват тези убийства и да ги погребват тайно. Спасов приема предложенията му.
– Какъв беше полковник Томов към затворниците?
– Има два периода от неговата биография. Първият е до XXII конгрес на КПСС, когато окончателно развенчаха режима на Сталин, извадиха от мавзолея мумията му и го погребаха навън, свалиха му статуите, заличиха всички кръщавания на негово име на градове, върхове, планини, но това стана през 1961 година. До тогава кадрите на МВР, както и в затворите бяха почти всички сталинисти. Те се надяваха, че с помощта на Китай и със здравите сили в КПСС ще реставрират сталинизма. Когато пристигнах за първи път в Белене, всеки от нас трябваше да мине през баща му на брега. Томов преглеждаше досиетата на всеки новопристигнал. Като видя моето каза: Ти да слагаш бомба на статуята на др. Сталин? Не те осъдиха на смърт, но тука ще платиш с живота си. И веднага ме откараха 14 дни в карцера за начало, а карцерите бяха нещо страшно. След 6 месеца ме пратиха за наказание в Плевенския затвор. После пак ме върнаха в Белене, но тогава беше минал XXII конгрес на съветите и баща му беше променил поведението си, защото знаеше, че за сталинизъм може и да го накажат. Полковник Томов беше върховният началник на затвора, тоест на пет обекта, които си има началници. Той разпореждаше наказанията, те минаваха през него.
– Кое беше най-тежкото наказание, което сте преживял?
– Най тежкото наказание беше да те накарат да строиш карцери. Първите карцери бяха просто една дупка, изкопана в острова, а горе закрити с клони и дървета. Долу водата те пропива и изпива, като те извадят си жълт, като че ли си пълен с гной. В този трап нямаше въздух, хората умираха от глад. Решиха да модернизират затвора и да построят нови карцери. Лагерниците, които посочиха, отказаха да стоят карцера. Тогава ги наказаха жестоко – набутаха 36 човека в едно малко помещение, не можеш да седнеш дори, задушаваха се, но един месец ги държаха там. Имаше и много побоища, но това се приемаше като нормално.
– А младият Томов идвал ли е в затвора?
– Знам история, разказана от познат затворник, приятел. Беше в карцера, той ми е разказвал, че при него завели 12 годишно дете, развеждал го началника на обекта. Приятелят в карцера бил в много тежко състояние, пъшкал, стенел, имал нужда от лекар, а това малко копеленце се смеело, гледайки човека през амбразурата. Казаха тогава, че това е на Томов сина, на началника. Това съм чул – сина на началника, гледал как човека умира и се смеел. За това казвам, че думите на Тома Томов са вулгарна лъжа. Проблемът е, че няма свидетели, а и на живите не им дават думата. Но трябва да е ясно – криминалните бяха екзотика на острова. Белене беше зловещ политически затвор.
loading...

4 коментара

  • н.вълчев

    20.03.2017 at 17:18

    Това е от кръжока „бесни Идиоти“!

    Reply

  • Dimitar

    20.03.2017 at 21:42

    Три денонощия бях в ареста на ПЖИ-то в София/1974/,отдолу цимент е наплискано с вода и за минута не отключиха наровете/някой по стари войници знаят за какво става дума/-добре ,че беше през август…а беше,защото прекарах повече време с my girlfriend без разрешение!Просто такива бяха времената-и тогава също имаше още идиоти,а началника на караула сега е генерал…

    Reply

  • Павел Ганчев

    20.03.2017 at 22:47

    Точно такива неща ми е разказвал и баща ми!

    Reply

  • Георги

    21.03.2017 at 7:25

    По леко с карцера на ПЖИто по едно и също време сме служили

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...