Само в 7DniBansko.bg

Зловещо от очевидец: Малкият Тома Томов идваше да гледа как при баща му убиват затворници!

7 Dni Bansko23.02.2017474

Преди няколко дни 7DniBansko.bg обяви кандидат-депутатът на БСП Тома Томов за мъртъв като такъв. Няма как да имаш живи надежди за Парламента, когато си син на ужасяващ шеф на фабриката за смърт в Белене.

След публикацията ни, даже Висшият партиен съвет се зае с нас, а някакъв бивш солташак на олигарха Манджуков в “Дума” реши да излезе с видеообръщение.

За такива като него и останалите защитници на лидера на червената листа в Пиринско, публикуваме един истрически разказ. Разказ на човек преживял зверствата в Белене, човек, видял как невръстния Тома гледа какви ги върши баща му.

Четете и мислете!

На 19 години Георги Константинов – анархокомунист, попада в преизподнята на комунистическото следствие и оттам в концлагера Белене. Заради „нечуваното престъпление” – гътнал бюста на „бащицата” Сталин в градинката, където днес е срамният за нацията ни паметник на Червената армия.

Ето какво си спомня Георги Константинов:„Към обяд се чу, че на обекта към шпицкомандата се е присъединил и началникът на плевенската ДС [генерал Аргиров]. Отново строиха всички ни. Бяха извадили и карцираните, които се олюляваха от изтощение. Генерал Аргиров беше облечен с яке и голф. Приличаше на хипопотам… Той почти изрева:

– Не искате да строите карцери? Тогава се пригответе да изкопаете гробовете си…

И започна да задава един и същ въпрос, сочейки с пръста си случайно попаднали в полезрението му затворници:

– Ти искаш ли да строиш карцери, бе?

Повечето запитани отговаряха утвърдително. Само петима казаха: „Не!”

На всеки от тях Аргиров казваше:

– Излез от строя, мръсна гад, и застани тук, с лице към бригадите… Водете ги в карцера! Следобед ще решим съдбата на гадовете…

След това свитата тръгна към административната постройка, където ги очакваше „малък банкет, организиран в чест на другаря генерал” и останалите височайши гости на „Трудово-Възпитателното Общежитие”.

Петимата бяха отведени в подземията на складовете при Йоцов, а нас ни разпуснаха. Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха.

В същия момент в тоя кръг на ада през портала влезе някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши-лейтенант Йонко.  Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов.

Със Серафимов бяхме на повече от десетина метра от дупката, в която ритаха беззащитната жертва, когато край нас минаха старши-лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастния приятел.

Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше „как се калява стоманата” и как е нужно да се постъпва с врага на „народната власт”. То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: „Убийци!” А копелето му недно… се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се… забавлява.

Тук разказът продължава един от разследващите топ-журналисти на прехода Георги Ифандиев:

Един ден това ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов. След „демократичната” подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява „медийно” лековерната си публика със „спомени” за бащата, чиято кариера „пострадала” от „хуманното” му отношение към „питомците” в затвора на острова.

Съдбата ме срещна случайно с него в „правителствената болница”, край леглото на агонизиращия и бълнуващ от наркотиците д-р Петър Дертлиев – той боледуваше от рак. Бяхме дошли с Ценко Барев да се сбогуваме с умиращия приятел, когато Томов-„жуниор” влезе в болничната стая. Той беше изпратен от колегите си да преслуша стария социалдемократ – вече в клинична смърт – като го залъгваше, че ще прави филм за героичния му живот. Използвайки човешката суета, Томов-младши искаше да изтръгне и запечата с магнетофона последната блага дума на Дертлиев за палачите му от БКП-БСП.

След като разбра кои сме и че можем да развалим „сценария”, той побърза да се изниже от раковия корпус. В очите му се четеше омраза и страх. Страхът от все още живите свидетели, които любящият папа не бе успял да оземли на „Шести обект”. Така затворниците наричаха незнайното гробище на острова, за чийто гробарски ритуал Томов-баща беше изложил писмено предложенията си до небезизвестния Мирчо Спасов…

Очевидно, духовното сродство между детето и бащата бе пълно. Иначе физическата им разлика беше колосална. То навярно беше дело на някой комшия, докато Томов-старши е подривал и подготвял гибелта на капитализма.

loading...

4 коментара

  • Добрина Петкова

    25.02.2017 at 2:03

    В едно предаване по телевизията Т.Томов заяви,че баща му бил само един обикновен директор на затвора за криминални престъпници в Белене.Той явно се прави на доста неосведомен,че по-голямата част от затворените и измъчвани хора там,много често без никаква причина,нито политическа нито криминална са били затваряни сред криминални престъпници.Аз познавах например човек,който е имал колело,заради което негов познат от новата власт много му е завиждал и за да си присвои колелото му, измисля една клевета.Човекът прекарва в Белене 5 години в страхотни мъки, без никой от семейството му да знае къде е.Връща се тежящ 40кг при ръст 180см.

    Reply

  • Пепо гайката

    25.02.2017 at 18:21

    Такива бяха ,изроди и убийци и продължиха до късно чак до 1980-1990г.сега се правят ,че не си спомнят или не е било тъй ,но има още живи ,които ще потвърдят моите думи!

    Reply

  • ДИМИТЪР

    25.02.2017 at 20:27

    Всяка,,ВЛАСТ,,ТЪПЧИ И ИДИОТНИЧИ ПО СВОЕМУ,НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА КОКЕТНИЧИТЕ,ВСИЧКИ СТЕ ОТ ЕДИН ДОЛ ДРЕНКИ! ЗАТОВА СЕ НАРИЧАТЕ ПАРТИИ!

    Reply

  • Григор Цветанов Григоров

    25.02.2017 at 21:25

    Измъчвали са хора, които не бяха в тяхната партия, но не само тях, а и техните деца. Аз и моят брат бяхме от тези деца. Завърших средното си образование с отличен 6. Бях единствения отличник в гимназията. Не ми разрешаваха да следвам висше образование. Благодарение на свестни хора, които ме познаваха, успях тайно да се сдобия с документи за следване. По време на трудовата ми кариера не можех години наред да пътувам в чужбина и да заемам ръководни длъжности.
    Баща ми беше вкаран в Белене, защото поради гъста мъгла преминал границата на НРБ, защото искал да посети родителите си, които живеели в село близко до границата. При обратното връщане е заловен от граничарите.
    Поради липса на доказателства за умишлено бягство е освободен от Белене, но след това неговият живот и на семейството ни беше ужасно. Не му позволяваха да работи в предприятията, които по това време бяха държавни. Хранехме се с коприва, киселец, лапад, охлюви и риба, която ловяхме в реката. Майка ми беше шивачка, но от кметството дойдоха и запечатаха шевната машина.
    Това беше “най-хуманното (социалистическо)” общество, в което живяхме.

    Reply

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...