Само в 7DniBansko.bg

Честит ви ден на влюбените! Оказа се, че си е наш! Четете и празнувайте

7 Dni Bansko14.02.201740
Дойде 14-и февруари. И пак сме разделени. Едни са на Трфон Зарезан, други на Свети Валентин. Денят на влюбните напоследък е яростно атакуван като про-западна пропаганда. Оказва се обаче, че нещата съвсем не са така. А още по-малко пък 14.-и е някакъв по-излъскан вариант на 2-и февруари.
Затова е най-добре да прочетем материала, който ви предлагаме от църковния сайт двери.бг. По-добър от него за 14-и февруари няма:
С навлизането на демокрацията, у нас нахлу западната масова култура, а с това и един нов празник в средата на февруари: Св. Валентин, по-популярен като Ден на влюбените. Младите хора го приеха с особена охота. Медиите услужливо откликнаха на този интерес с информация за св. Валентин и за традициите, свързани с празника в различните страни. Търговците побързаха да окичат сергиите си с пурпурни сърца, балони, плюшени играчки и картички с крилати амурчета и сгушени гълъби, а собствениците на увеселителни заведения излязоха със специалти за младите влюбени.

Като че само Църквата остана встрани от тази розова еуфория в средата на февруари. В църковните среди се погледна с подозрение на Деня на влюбените и със смътните опасения, че като всичко, идващо от Запада, и този празник носи дух чужд на Православието, зловреден.

Така или иначе, този празник печели все по-голяма популярност. Затова ние, миряни и свещенство, сме длъжни да осмислим по-сериозно отношението си към този факт от нашето съвремие. И ако е възможно, колкото може по-скоро да заработим за  едно християнско преосмисляне на този празник.

Щом съпрузите имат своя Ден на християнското семейство, щом лекари, обущари, пчелари и прочие съсловия имат своите празници, то защо младите влюбени да нямат?  Църквата не осъжда романтичната любов, а я освещава в тайнството Брак да възраства в дълбоко и трайно чувство.

А основанията да “набедим” един или друг светец като покровител на дадена професионална гилдия, едва ли са по-сериозни от тези, да се приеме св. Валентин за покровител на влюбените.

Остава да разберем има ли наистина такъв светец, или той е само измислен приказен герой, и ако има: може ли неговата памет да се чества от православни християни, или той е светия само за католиците?

Ще започнем с пояснението, че не всички светци на Църквата са намерили място в нашия църковен календар. Мнозина просияли са записали имената си на Небесата, но за земната Църква са останали неизвестни, други са добили популярност само в една или няколко поместни църкви, а в други не се почитат. Освен това трябва да си напомним, че всички светии, просияли на Запад и канонизирани преди разрива между Римокатолическата и Православната църква през 1054 г., са признати за светци и от Православието. Достатъчно е да споменем имената на св.  Климент Римски, св. Ириней Лионски, св. Киприян Картагенски, св. Иполит Римски, св. Амвросий Медиолански, св. Лъв папа Римски, преп. Йоан Касиан, св. Григорий Велики (Двоеслов). Така че, остава да уточним кой е честваният на 14 февруари св. Валентин и ако действително е светец, кога е причислен към лика на светиите: преди или след разделението.

Според Католическата Енциклопедия (1908 г.) има поне трима светци, носещи името Валентин и записани под датата 14 февруари. Всички те са мъченици: римски свещеник,  претърпял мъченичество през втората половина на III век; епископът на Интерамна (днешния гр. Терни)  също мъченик от втората половина на III век; мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

Според френското издание на “Католическа енциклопедия за всички” св. Валентин е презвитер, загинал мъченически по заповед на имп. Клавдий II Готски на 14 февруари 270 г. в Рим (според други източници в 269 г.). Канонизиран е за християнски светец около 496 г. от римския папа Геласий. Част от мощите му се съхраняват в родния му град Терни, а част от тях  в църквата “Св. Антоний” в Мадрид. През XIХ век мощи на св. Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на  църква в Дъблин, Ирландия, много посещавана на 14 февруари.

Онова, което е достигнало до нас като сведения за св. Валентин, вероятно е смесица от разкази за различни епизоди от живота на поне две различни личности (какъвто е случаят с житията и на други наши светии). Но за нас важно е, че мъченическата смърт на св. Валентин и прославата му се отнасят към време, предхождащо с векове разделението на Църквата. Следователно дори да не е така популярен в православния свят и да не фигурира в нашия църковен календар, нямаме основание да не отдаваме почит на свещеномъченика на древната единна християнска Църква.

Св. Валентин Впрочем от десетина години насам църковният календар на Руската православна църква се обогатява с имената на мнозина просияли на Запад светци през първите векове на християнството. Там откриваме и името на св. Валентин Интерамски (30.06/12.08). Когато на 15 януари 2003 г. в работната резиденция на Руския патриарх епископът на Терни монсеньор Винченцо Палиа дарява на РПЦ частица от мощите на св. Валентин Интерамски (или Италийски), патриарх Алексий II като благодари за безценния дар, изразява задоволство, че вече всеки вярващ в Русия ще може да се помоли пред тази светиня на древната неразделна християнска Църква.

Защо свещеномъченик Валентин се счита за покровител на влюбените, а денят на прославата му се отбелязва като техен празник?

Основание за това откриваме в преданията, обвеяли името му през вековете. Според едни разкази той е бил лекар, чиито лекарства били сладки и приятни на вкус. Според други той като млад презвитер тайно венчавал младите влюбени и така си навлякъл гнева на император Клавдий II, който се нуждаел от всеотдайни воини за завоевателните си походи. Разказва се още, че св. Валентин имал изключително топло отношение към младите влюбени, помагал им да пишат любовните си писма, помирявал скараните, помагал на нещастно влюбените да намерят път към сърцето на своите възлюбени. С името на св. Валентин се свърза и разказ за сляпа девойка, дъщеря на тъмничаря, която прогледнала по чудесен начин благодарение на св. Валентин. На нея, отивайки на смърт, светецът оставил сърдечно послание с подпис “твой Валентин”.

Вероятно традицията денят на св. Валентин да се отбелязва като Празник на влюбените се дължи и на съвпадането на деня на прославата на светеца с древните езически празненства, свързани с началото на любовния период при птиците и с празненствата в езически Рим “луперкалии”, отменени от същия папа Геласий.

На 14 февруари бил и празникът на бог Пан и римската богиня на брака, любовта и жените Юнона. Наричали го още “птича сватба”. Девойките оставяли любовните си послания на специално място, а юношите започвали да ухажват момичето, чието писмо са изтеглили.

По време на луперкалиите в светилище при Палатинския хълм жреците принасяли в жертва коза и куче. От кожите им правели ремъци, с които двама разголени юноши се втурвали да шибат ритуално когото им попадне, за щастливо задомяване и плодовитост. Тези ремъци се наричали фебруа, откъдето е и името на месеца.

loading...

Напишете коментар

Вашият e-mail адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани със *

loading...